30 ноември 2011

Партито на Анджела (2)

Точно в 9:55 бях пред вратата. Чуваше се глъчка. Партито тъкмо беше почнало.

Бях си облякла онази червена рокля, която събираше толкова много погледи. Косата ми беше вързана на опашка.

Притеснявах се, отдавна не ми се беше налагало да се боря за нечия любов. За това бях дошла тук, не за партито.

Очевидно беше, но се опитах да го прикрия, когато почуках на вратата.

Никой!

Пак почуках, музиката намаля.

Никой!

Пак почуках по-силно.

Чуха се стъпки! Със всяка стъпка ритъма ми се засилваше поне с 10 удара. Или пък със 100. Не, не с 1000.

- За партито ли си - чу се глас от отворената вече вратата.
- Да - казах аз
- Влизай, Анджела още я няма, но я чакаме да си дойде скоро.

Влязох, сипах си пунш и видях познатия черпак. Може би в предния си живот съм била готвач :) Винаги забелязвам нови кухненски неща, където и да ида.

Маниачка!

- Откъде се познавате с Анджи - попита ме една леко скучна девойка.
- Запознахме се вчера в магазина, купихме заедно черпака - пак се хванах за тоя факт. Уф!
- Ахаа, значи ти си момичето от магазина - каза тя и ме погледна от главата до петите.

Хм, к'во става тука, бе - беше първата ми мисъл, но реших да бъда възпитана. Правилно! Доброто възпитание е ... абе добро нещо.

- Да, аз съм - лапнах си пръста и леко приклекнах за да я подиграя. Тя не схвана и се обърна да си говори с някаква друга фръцла.

Скука! Имаше сигурно 30 човека.

Добре е за нов в града - помислих си аз. На моите партита не идват толкова хора, сигурно им е скучно.

Анджела влезе, докато се чудих колко тъпи партита правя. Засили се към мен. О, да!

- Здравей, радвам се че дойде - каза тя и протегна ръка. О, копринена мекота и мирис на глухарчета. Мони, стегни се бе. Ей, Ей, влез в час.

- Аз повече се радвам - пуснах и ръката и седнах на креслото.
- Не, аз повече - Анджела ми се усмихна дяволито.

Да, бе да - помислих си аз, нека да го пишем равен. 1:1

Дойдоха още към 20 човека в следващите десетина минути. Стана готино, раздвижихме се малко.

Музиката беше ..., не беше тази която ми се слушаше, а другите се бяха събрали на групички и не я слушахa много.

Присламчих се до компютъра и видях плейлиста. Ето нещо интересно за вечерта. Кликнах на името на песента.

Найс!

- Някой да иска да танцува - опитах се да ги надвикам аз, когато зазвуча, една от любимите ми песни - Хайде да раздвижим малко това парти.

Двама от мъжката компания веднага се опитаха да ми предложат да си долепим телата, ех момчета не бях дошла за вас.

Какво да правя сега? Хм, сетих се!

- С удоволствие - казах аз, но след като танцувам с рожденничката - такава е традицията нали. Опитах се да се измъкна. Мина! Ха!

Партито започна.

Анджела ми се усмиха:
- Мерси, че раздвижи партито - каза тя и ме хвана за ръцете. Ще танцуваме, нали?

Йес!

Доближихме се една до друга и се заклатихме в ритъма на музиката.

Добрата новина е, че бяхме повече жени и никой не му направи впечатление, че повечето двойки бяха от един пол.

Опитах се да се доближа повече до нея. Тя не възрази, а ме погледна отново по онзи хубав начин, който ме кара да ускорявам сърцетупа си поне със 10 удара в секунда.

Усетих как ръката и се предвижи към дупето ми и се притисна повече до мене, почти бяхме прегърнати!

Йес!

Музиката свърши неочаквано. Някакъв капут беше решил да пусне нещо по-динамично, защото партито заспивало.

Анджела се отлепи от мене. Харесвам това "отлепи", защото се чувствах едно с нея, макар и съвсем за малко.

- Може би по-късно пак ще потанцуваме, каза тя и отвори леко устните си, за си навлажни устните с език. Сега трябва да направя салатата и сандвичите. Тези тук ще огладнеят след малко, и не искам да ме изядат мен, макар, че нямам нищо напротив някой друг да го направи.

Йес!

Исках да седна. Сега! Пунш! Веднага!

- Искаш ли да ми помогнеш със салатата - каза тя и се засили към кухнята.

---

Искате ли да прочетете цялата история - вижте тук как.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Сутрин

Седя разкрачена на стола и все още чувствам любовта на Рая между краката си. Пуша цигара, защото ми напомня за нея. Навън все още не вали, н...