Отново съм влюбена (1)

Беше само на няколко метра пред мен. Не се бях чувствала така от както се разделихме с Рая преди близо две години.

Нещо в мен заклокочи отново, ако това е правилната дума за това, която ставаше.

Купуваше си неща за еднократна употреба и черпак.

Реших да действам докато все още беше близо до мен. Искаше ми се тя и аз ...

- Хей, къде блееш ма - селски глас ме извади от там където ми беше много приятно да стоя. Много приятно да стоя!

Мръднах още няколко крачки напред - по-близо до касата.

- Хей, парти ли ще правиш - попитах я аз. Чаши, чинии и черпак може да се ползват само за пунш и нещо сладко - по-скоро измънках.

Тя се обърна. Краката ми се слепиха един в друг. Ах!

- Да - каза тя и се обърна през рамо за да види кой говори.

Опитах се да я погледна в очите, но обръщането беше твърде бързо и не успях да ги зърна. Усетих обаче побутване с количката отзад, отново.

"Що ли не земеш да си ..." - тъкмо съставях изречението, когато се чу:

- Искаш ли да дойдеш?

Обърнах се към сладкия глас. Тя ме гледаше. Имаше най-хубавите очи на света. Да бях влюбена пак, отново, за кой ли път.

- Имам рожден ден и се събираме няколко човека. От скоро съм тук и не познавам никого, та ако искаш ... винаги има един свободен черпак с пунш - засмя се тя.

Определено бях влюбена,да! Аааа!

-Не мога днес - казах аз и се опитах да си направя twitter иконата си - :( с уста. Трябва да бъда другаде, съжалявам.

Наистина съжалявах, но трябваше да направя нещо. Не можех да си позволя да я загубя, след като я бях намерила.

- Ако искаш обаче може утре да се видим, да ти покажа това онова из града и да пием пунш, но без черпак. Тъпа се получи шегата, нали?

- О, не ... - каза тя и отново ме погледна. "Край" помислих си аз.
- ... не е тази вечер, утре е.

Продължаваше да ме гледа в очите от както започнахме да говорим. Точно сега го осъзнах. Дали и тя не ... ме харесва? Дали не ме търси и тя?

- Аз съм Анджела - каза тя и ми подаде визитка - ето ми и телефона, обади ми се да ти кажа адреса. Много държа да дойдеш.
- Да, ще дойда - тихо казах аз, докато я гледах как се отдалечава от мен, но не за дълго. Нали?


---

Искате ли да прочетете цялата история - вижте тук как.