Колко малко ми трябва за да съм щастлива

---------------------------------------------------------------------------
Това и последната част от историята ми за Анджела. Вижте цялата тук.

Ако искате да ви уведомявам за нови разказчета или интересни истории - пишете ми на monka.petrova@gmail.com и ще ви пращам мейл когато има причина.
---------------------------------------------------------------------------

Анджела шеташе наоколо. Гледах я през отворената врата и си мечтаех да ме гушне. Само това исках.

Отворих прозореца, докато гостите си заминаваха един по един. Валеше слабо. Луната беше изпекла отдавна. Беше ми много хубаво.

Кап, кап - пееше дъжда.

Чувствах се, все едно, че бях хванала с две ръце чаша топъл чай и бях седнала удобно някъде високо в планината пред греещ огън и тиха музика.

Ей така със сгънати колене направо на земята. Не сте ли се чувствали така?

Да, точно за това говоря!


Бах се замечтала толкова, че не усетих кога двете най-мили ръце успяха да ме прегърнат и тялото на Анджела се долепи до моето.

Не исках да мръдна!

Стояхме така сигурно 100 часа. Не най-малко 1000. Е, добре де, поне една, но много дълга минута.

Хванах и ръцете и се обърнах. Изглеждаше ангелско приказна. Беше моята Анджела.

Гушнах я така, че устните ни се оказаха на милиметри близо, дори на микрометри. Една малка, малка разлика!

Нанометър, пикометър.. Ех, това инженерно образование.

Майната му!

Устните ѝ се разтвориха. Вкарах се езика между тях и усетих нейния. Преплетохме си ги и вълна на удоволствие ни заля и двете.

Усетих как тялото и се отпусна леко в моите ръце.

Хванах я здраво!

Тя плъзна ръцете си по дупето ми, после покрай кръста, мина през чакащите внимание толкова време зърна на гърдите ми и спря на врата ми.

Аз я притиснах още по близо до мен и захапах леко езика й, който се гънъше като съблазнителна змия из устата ми.

Отлепихме се!

Не, това нямаше как да чака толкова дълго. Целунахме се пак, още по-диво от преди.

Отплетох се от езика ѝ и я целунах по врата. Близнах я нежно точно под ухото.

- Охм - излезе от устата на Анджела. Усетих как зърната ѝ се добряха до моите, а ръцете и ме стиснаха толкова здраво, все едно, че бях най-ценното на света за нея.

Отново вплетохме устни и останахме така цяла вечност.

През прозореца влизаше студен въздух, който само ние можехме да загреем с нашата страст и любов. Утре сигурно в прогнозата щеше да има затопляне :)

Бяхме мокри само след две целувки. Нявсякъде!

Колко малко ѝ трябва на една жена да бъде щастлива и влюбена.

- Това ти беше подаръка за рожденния ден - изплезих се аз.
- Утре пак имам рожден ден - този път тя се пошегува.

Тръгнах си. Не, полетях си към моя апартамент, защото знаех, че утре пак ще я видя и този път нямаше да се налага да си тръгвам, поне не толкова бързо.

Зърната ми все още показваха, че нещо якооооо ми се беше случило. Краката ми бяха меки. Ахххххх!

Седнах малко на перваза, докато чаках асансьора - не можех да вървя пеша надолу.

Дрън!

Вратата се отвори и аз се качих. Да, бях отново влюбена и ми беше красиво и топло.

--Край?--