Еротичните истории на Моника Петрова.

Подарък за вас - първата ми е-книга

2011-12-08T14:00:00.000+02:00

Ето, че идват празници и всеки иска да получи подарък, даже и тези, които не искат да си признаят.

Ако си падате по разказите ми или си мислите, че биха могли да се харесат на някого - вече може да им ги подарите в електронен формат.

По-долу, можете да изтеглите напълно безплатно първата ми електронна книжка, съдържаща няколко разказа, пълни както винаги с много нежност, дива страст и много любов, макар и само между момичета.

-- ePub формат - могат да се четат от всички устройства, които поддържат ePub, което е почти всяко електронно устройство, IPad или мобилен телефон.

-- Мobi - специално за Kindle.

-- Архив със HTML файлове - за всички останали - ако искате да ги четете през браузъра си.

Споделете ги!

Приятно четене,
Ваша Моника

P.S Благодаря на lifestyle.bg за публикуване на тази информация.

Колко малко ми трябва за да съм щастлива

2011-12-08T13:39:00.003+02:00

---------------------------------------------------------------------------
Това и последната част от историята ми за Анджела. Вижте цялата тук.

Ако искате да ви уведомявам за нови разказчета или интересни истории - пишете ми на monka.petrova@gmail.com и ще ви пращам мейл когато има причина.
---------------------------------------------------------------------------

Анджела шеташе наоколо. Гледах я през отворената врата и си мечтаех да ме гушне. Само това исках.

Отворих прозореца, докато гостите си заминаваха един по един. Валеше слабо. Луната беше изпекла отдавна. Беше ми много хубаво.

Кап, кап - пееше дъжда.

Чувствах се, все едно, че бях хванала с две ръце чаша топъл чай и бях седнала удобно някъде високо в планината пред греещ огън и тиха музика.

Ей така със сгънати колене направо на земята. Не сте ли се чувствали така?

Да, точно за това говоря!

Бах се замечтала толкова, че не усетих кога двете най-мили ръце успяха да ме прегърнат и тялото на Анджела се долепи до моето.

Не исках да мръдна!

Стояхме така сигурно 100 часа. Не най-малко 1000. Е, добре де, поне една, но много дълга минута.

Хванах и ръцете и се обърнах. Изглеждаше ангелско приказна. Беше моята Анджела.

Гушнах я така, че устните ни се оказаха на милиметри близо, дори на микрометри. Една малка, малка разлика!

Нанометър, пикометър.. Ех, това инженерно образование.

Майната му!

Устните ѝ се разтвориха. Вкарах се езика между тях и усетих нейния. Преплетохме си ги и вълна на удоволствие ни заля и двете.

Усетих как тялото и се отпусна леко в моите ръце.

Хванах я здраво!

Тя плъзна ръцете си по дупето ми, после покрай кръста, мина през чакащите внимание толкова време зърна на гърдите ми и спря на врата ми.

Аз я притиснах още по близо до мен и захапах леко езика й, който се гънъше като съблазнителна змия из устата ми.

Отлепихме се!

Не, това нямаше как да чака толкова дълго. Целунахме се пак, още по-диво от преди.

Отплетох се от езика ѝ и я целунах по врата. Близнах я нежно точно под ухото.

- Охм - излезе от устата на Анджела. Усетих как зърната ѝ се добряха до моите, а ръцете и ме стиснаха толкова здраво, все едно, че бях най-ценното на света за нея.

Отново вплетохме устни и останахме така цяла вечност.

През прозореца влизаше студен въздух, който само ние можехме да загреем с нашата страст и любов. Утре сигурно в прогнозата щеше да има затопляне :)

Бяхме мокри само след две целувки. Нявсякъде!

Колко малко ѝ трябва на една жена да бъде щастлива и влюбена.

- Това ти беше подаръка за рожденния ден - изплезих се аз.
- Утре пак имам рожден ден - този път тя се пошегува.

Тръгнах си. Не, полетях си към моя апартамент, защото знаех, че утре пак ще я видя и този път нямаше да се налага да си тръгвам, поне не толкова бързо.

Зърната ми все още показваха, че нещо якооооо ми се беше случило. Краката ми бяха меки. Ахххххх!

Седнах малко на перваза, докато чаках асансьора - не можех да вървя пеша надолу.

Дрън!

Вратата се отвори и аз се качих. Да, бях отново влюбена и ми беше красиво и топло.

--Край?--

Тъжно ми е

2011-12-05T17:12:00.002+02:00

Седя и гледам как вали навън. Преди мялко бях там и се намокрих цялата.

Харесва ми да усещам прилепналите дрехи до тялото си, макар и дъждът студен. Харесвам гърдите си мокри, но не и самотни.

Имах нужда от това!

Свалете си целия разказ за Анджела и Моника в txt, mobi и ePub формат

2011-12-02T13:02:00.006+02:00

Ако сте прочели:
Част 1 - Отново съм влюбена
Част 2 - Партито на Анджела
Част 3 - в Кухнята
Последната част

Можете да изтеглите целия разказ от тук в следните формати:

txt - за четене онлайн
ePub - за четене от електронен четец
Mobi - за четене от Амазон Kindle.

Ваша Моника

В кухнята на Анджела (3)

2011-12-01T18:28:00.003+02:00

Исках да се охладя малко. Запътих се към банята, която беше много близо до входната врата и миришеше прекрасно.

Студената вода ме накара да се върна в реалността. Ах, как обичах това чувство.

От облаците - бум на земята.

Лекичко!

Още по-чудесно беше, че скоро щях пак да бъда там горе, където ми се иска да живея постоянно.

- Хей, защо не заключваш - симпатичен глас ме извади от мислите.

Капутът дето беше прекъснал музиката не беше чак толкова капут, но сега не ми беше до момчета.

Имах си Анджела. Да!

- Не знаех, че трябва. Любезните хора чукат на вратата преди да влязат.
- О, аз си мислех да чукам, след като вляза - ухили се той и ми хвърли един от онези погледи, който те "разсъбличат гола"

Изтъркано! Тъпо!

- Супер - казах аз - тогава ще те оставя на спокойствие.

Излязох. Наистина не мога да търпя евтини свалки и то точно сега.

Факт!

Приближих се до кухнята. Отново миришеше прекрасно. Може би си въобразявам. Стига!

Анджела беше с гръб. Режеше нещо. Беше пълно с хора.

- Мога ли да помогна - попитах силно, за да надвикам музиката.

Тя се обърна. Беше плакала. Не, не беше от лук!

- Можеш да нарежеш краставиците - май се опита да се пошегува една таласъмка.

Грабнах големия нож и започнах. Много съм добра, когато трябва да се режат краставици на дребно, особено сега, когато я виждах тъжна.

Беше нейния рожден ден, майка му стара. Кой направи нещо на моята Анджела.

Нарязах краставици поне за 10 салати. Първо на две и след това още на две и после на много дребно - като за таратор.

Пада им се на тези краставици.

Храс!

- Време е за подаръцитеееее - извика някой в стаята и всички без мен и нея се запътиха натам.

- Какво става - попитах я аз като я прегърнах леко. Все още беше с гръб към мене.

Тя се обърна и облиза една сълза, погали ми бузата с все още мръсните си ръце и ме пипна по носа.

- Всичко е наред, просто всички тези хора ме нервят малко, а и ми се иска да съм някъде другаде сега...

Прокара ръка по врата ми и когато никой не гледаше долепи устни до моите за части от секундата, дори за по-малко, нямам мярка за това.

-... с теб.

- Да ги изгоня ли? Пошегувах се, отново, за кой ли път неуспешно.

Анджела изми лицето и ръцете си, усмихна се и каза, заминавайки към стаята с подаръците:

- Сега съм много по-добре, хайде да идем за малко при другите.

Добре ! Но за малко !

Искате ли да прочетете цялата история - вижте тук как.

Партито на Анджела (2)

2011-11-30T18:09:00.006+02:00

Точно в 9:55 бях пред вратата. Чуваше се глъчка. Партито тъкмо беше почнало.

Бях си облякла онази червена рокля, която събираше толкова много погледи. Косата ми беше вързана на опашка.

Притеснявах се, отдавна не ми се беше налагало да се боря за нечия любов. За това бях дошла тук, не за партито.

Очевидно беше, но се опитах да го прикрия, когато почуках на вратата.

Никой!

Пак почуках, музиката намаля.

Никой!

Пак почуках по-силно.

Чуха се стъпки! Със всяка стъпка ритъма ми се засилваше поне с 10 удара. Или пък със 100. Не, не с 1000.

- За партито ли си - чу се глас от отворената вече вратата.
- Да - казах аз
- Влизай, Анджела още я няма, но я чакаме да си дойде скоро.

Влязох, сипах си пунш и видях познатия черпак. Може би в предния си живот съм била готвач :) Винаги забелязвам нови кухненски неща, където и да ида.

Маниачка!

- Откъде се познавате с Анджи - попита ме една леко скучна девойка.
- Запознахме се вчера в магазина, купихме заедно черпака - пак се хванах за тоя факт. Уф!
- Ахаа, значи ти си момичето от магазина - каза тя и ме погледна от главата до петите.

Хм, к'во става тука, бе - беше първата ми мисъл, но реших да бъда възпитана. Правилно! Доброто възпитание е ... абе добро нещо.

- Да, аз съм - лапнах си пръста и леко приклекнах за да я подиграя. Тя не схвана и се обърна да си говори с някаква друга фръцла.

Скука! Имаше сигурно 30 човека.

Добре е за нов в града - помислих си аз. На моите партита не идват толкова хора, сигурно им е скучно.

Анджела влезе, докато се чудих колко тъпи партита правя. Засили се към мен. О, да!

- Здравей, радвам се че дойде - каза тя и протегна ръка. О, копринена мекота и мирис на глухарчета. Мони, стегни се бе. Ей, Ей, влез в час.

- Аз повече се радвам - пуснах и ръката и седнах на креслото.
- Не, аз повече - Анджела ми се усмихна дяволито.

Да, бе да - помислих си аз, нека да го пишем равен. 1:1

Дойдоха още към 20 човека в следващите десетина минути. Стана готино, раздвижихме се малко.

Музиката беше ..., не беше тази която ми се слушаше, а другите се бяха събрали на групички и не я слушахa много.

Присламчих се до компютъра и видях плейлиста. Ето нещо интересно за вечерта. Кликнах на името на песента.

Найс!

- Някой да иска да танцува - опитах се да ги надвикам аз, когато зазвуча, една от любимите ми песни - Хайде да раздвижим малко това парти.

Двама от мъжката компания веднага се опитаха да ми предложат да си долепим телата, ех момчета не бях дошла за вас.

Какво да правя сега? Хм, сетих се!

- С удоволствие - казах аз, но след като танцувам с рожденничката - такава е традицията нали. Опитах се да се измъкна. Мина! Ха!

Партито започна.

Анджела ми се усмиха:
- Мерси, че раздвижи партито - каза тя и ме хвана за ръцете. Ще танцуваме, нали?

Йес!

Доближихме се една до друга и се заклатихме в ритъма на музиката.

Добрата новина е, че бяхме повече жени и никой не му направи впечатление, че повечето двойки бяха от един пол.

Опитах се да се доближа повече до нея. Тя не възрази, а ме погледна отново по онзи хубав начин, който ме кара да ускорявам сърцетупа си поне със 10 удара в секунда.

Усетих как ръката и се предвижи към дупето ми и се притисна повече до мене, почти бяхме прегърнати!

Йес!

Музиката свърши неочаквано. Някакъв капут беше решил да пусне нещо по-динамично, защото партито заспивало.

Анджела се отлепи от мене. Харесвам това "отлепи", защото се чувствах едно с нея, макар и съвсем за малко.

- Може би по-късно пак ще потанцуваме, каза тя и отвори леко устните си, за си навлажни устните с език. Сега трябва да направя салатата и сандвичите. Тези тук ще огладнеят след малко, и не искам да ме изядат мен, макар, че нямам нищо напротив някой друг да го направи.

Йес!

Исках да седна. Сега! Пунш! Веднага!

- Искаш ли да ми помогнеш със салатата - каза тя и се засили към кухнята.

---

Искате ли да прочетете цялата история - вижте тук как.

Отново съм влюбена (1)

2011-11-29T17:17:00.004+02:00

Беше само на няколко метра пред мен. Не се бях чувствала така от както се разделихме с Рая преди близо две години.

Нещо в мен заклокочи отново, ако това е правилната дума за това, която ставаше.

Купуваше си неща за еднократна употреба и черпак.

Реших да действам докато все още беше близо до мен. Искаше ми се тя и аз ...

- Хей, къде блееш ма - селски глас ме извади от там където ми беше много приятно да стоя. Много приятно да стоя!

Мръднах още няколко крачки напред - по-близо до касата.

- Хей, парти ли ще правиш - попитах я аз. Чаши, чинии и черпак може да се ползват само за пунш и нещо сладко - по-скоро измънках.

Тя се обърна. Краката ми се слепиха един в друг. Ах!

- Да - каза тя и се обърна през рамо за да види кой говори.

Опитах се да я погледна в очите, но обръщането беше твърде бързо и не успях да ги зърна. Усетих обаче побутване с количката отзад, отново.

"Що ли не земеш да си ..." - тъкмо съставях изречението, когато се чу:

- Искаш ли да дойдеш?

Обърнах се към сладкия глас. Тя ме гледаше. Имаше най-хубавите очи на света. Да бях влюбена пак, отново, за кой ли път.

- Имам рожден ден и се събираме няколко човека. От скоро съм тук и не познавам никого, та ако искаш ... винаги има един свободен черпак с пунш - засмя се тя.

Определено бях влюбена,да! Аааа!

-Не мога днес - казах аз и се опитах да си направя twitter иконата си - :( с уста. Трябва да бъда другаде, съжалявам.

Наистина съжалявах, но трябваше да направя нещо. Не можех да си позволя да я загубя, след като я бях намерила.

- Ако искаш обаче може утре да се видим, да ти покажа това онова из града и да пием пунш, но без черпак. Тъпа се получи шегата, нали?

- О, не ... - каза тя и отново ме погледна. "Край" помислих си аз.
- ... не е тази вечер, утре е.

Продължаваше да ме гледа в очите от както започнахме да говорим. Точно сега го осъзнах. Дали и тя не ... ме харесва? Дали не ме търси и тя?

- Аз съм Анджела - каза тя и ми подаде визитка - ето ми и телефона, обади ми се да ти кажа адреса. Много държа да дойдеш.
- Да, ще дойда - тихо казах аз, докато я гледах как се отдалечава от мен, но не за дълго. Нали?

---

Искате ли да прочетете цялата история - вижте тук как.

Да правя или да не правя свирка

2009-11-24T13:49:00.003+02:00

Много от момичетата с които излизам често на кафе ми споделят притеснението си, че техните приятели ги карат да им правят свирки (дудуци, каламбури) и те се притесняват или по-често гнусят.

Лично аз винаги съм навита да доставя удоволствие на приятеля си, когато много го обичам. Макар, че все по-често излизам с лица от същия пол, нали съм си аз, Моника, не виждам нищо притеснително да го правя с уста, било то с мъж или жена, дори знам, че на мъжът му харесва повече.

Момичета, разбирам че се притеснявате или ви е гнус да го направите и знам, че всичко е въпрос на принципи, но е незабравимо удоволствието да доставите удоволствие. Докато при нас, удоволствието е за двете страни, при момчетата се прави за негово величество пениса, а после той ви се отблагодарява, ох и как ви се отблагодарява. МММ !

Как точно?
Не, не ме карайте да ви показвам, аз само споделям впечатленията си в този блог, ако искате видео - вървете си вкарвайте ръцете другаде.

Ако все пак, момичета искате да го направите, ето моите съвети:
1. Първия път го направете на тъмно, ако се притеснявате;
2. Хванете го здраво с лявата ръка, застанете на колене. Подпрете се с дясната на бедрото му;
3. Махнете кожата ако има такава и близнете леко с език главичката на пениса;
4. Вкарайте цялата главичка в устата си и засмучете леко, като с дясната ръка го галите по бедрото.
5. Намерете с пръсти края на главичката. Там има чувствителна зона, която кара момчетата да изтръпват, започнете да я масажирате, като се "качвате на главичката и слизате" с леки и нежни движения. През това време, езикът ви може да се занимае с горната й част или с тялото на члена.
6. Накарайте го да ви помогне, ако се чувствате несигурна. Той със сигурност няма да ви откаже.
7. Не го оставяйте да прави каквото иска в устата ви - вие контролирате какво и кога - това е много важно.

Това са моите съвети. Ако ми остане малко време, бих могла да напиша и как точно става всичко, за да ви помогне в любовната игра.

Винаги когато можете доставяйте удоволствие на любимия си човек в леглото, това е взаимно.

Ако искате да ме питате и други неща с радост ще ви отговоря.

няколко неща, които не знаете за мен

2009-11-06T15:45:00.002+02:00

Из блоговете и тръгнала такава мания, затова ето няколко неща, които не знаете за мен, макар, че ако прочетете разказите ми, ще останете с впечатление, че знаете всичко:

1. Вече съм руса, макар и да не ми личи;
2. Да, харесвам повече жени, отколкото мъже, но не съм отявлена лесбийка;
3. Имам малки гърди, но ми харесва. Не харесвам жени с големи гърди, не харесвам и културисти - грозни са;
4. Имам си приятел, който не знае, че пиша в Интернет, но няма и да разбере, освен ако не поумнее и влезе в час;
5. Наистина знам къде ми е Г-точката;
6. Обичам симфоничната музика;
7. Не витая много в Интернет;

Е, ето това е от мен.

Ваша Моника

Завръщането

2009-11-06T15:43:00.001+02:00

Здравейте,
Отново съм тук и реших да продължа да пиша. Ще се радвам да споделям открито много неща и да помагам на доста хора да откриват своята сексуалност и свобода.

Точно такава задача съм си поставила.

Къс разказ за един конкурс

2008-04-01T15:31:00.002+03:00

Тя започна бавно да сваля роклята си и да гледа през прозореца. Срамуваше се. Мекото трико погали дупето й докато падаше на земята върху дебелия килим. Обърна се плахо, като държеше гърдите си с ръка. Зърната й се бяха свили, очаквайки докосването му.

Той стоеше и я гледаше с възбуда и с умиление. Приближи се до нея и я погали по главата, мина покрай ушите и докосната рамото. Тя потръпна леко. Голотата й беше в негова власт и красотата й и всичко.

Той се съблече и я придърпа до себе си. Тя се стресна, но се приближи до мъжестеното му тяло. Болеше я, докато той проникваше в нея. Гърдите й бяха пленени от неговите ръце. Тялото и беше пленено от неговата сила. Още един път и още един.

Свърши се, помисли си тя.
Свърши се, помисли си той.

Той беше доволен.
Тя беше доволна.

На другия ден скандала гръмна. Само секс-скандал може да свали министър, помисли си Моника, докато четеше вестника с голямата снимка на Министъра и се усмихна.

---
Това не е типичния ми стил, но написах това за един конкурс, за който разбрах oт бТВ.
Вижте другите ми разкази в страничната лента на този блог.

Моника и гората

2006-07-31T11:21:00.000+03:00

Слънцето вече залязваше и в реката над която се бях провесила се отразяваха последните капки светлина. Вече се смрачаваше, царицата на нощта идваше във владение на света.

Бях тъжна. Напоследък всичко около мене отиваше в посока в която не бях желала. Рая беше заминала в чужбина да рисува картини, всички други "уж приятели" си гледаха техния живот и не им беще до мене.

Загледах се отново в реката. Беше толкова независима и горда, че ми се искаше да бъда като нея, макар и само за малко. Малки жабки скачаха от камъните в реката и се забавляваха. Лекият вятър, който развяваше косата ми във сички възможни посоки спря, сякаш да се признае за победен от силата на природата, която можеше всичко.

Аз се запътих към хижата, в която се бях настанила предната вечер. Минах по каменната пътека, която се виеше до реката и влизаше в онази хубава, моя любима гора. Ако в предишен живот съм съществувала сигурно съм била дърво, елегантно и красиво, или може би цвете.

- Къде толкова късно?

Сепнах се, думите ме накараха да се върна в реалността, макар, че никога не съм излизала от нея истински. Беше момчето с което се запознах на партито на изпращането на Рая.

- Връщам се от разходка, казах аз и отметнах косата си. Харесвах го много, но Рая все още ми липсваше. - А ти накъде?

- Дойдох да те търся. Хижаря ми каза, че си тук.
- Аха, усмихнах се аз. - Айде да се поразходим из гората, предложих, - че ме е страх сама.

Той се усмихна и ме хвана за ръката.
- Да не те изгубя в тъмното.

Няма да имаш шанс, помислих си аз и стиснах ръката му. Той ме погледна.
- Да не те изгубя в тъмното, казах с тих глас.

Влязохме навътре. Вървяхме бавно и се вслушвахме в това, което ни нашепваха храстите и дърветата. Бях се оставила на него да ме води.

"Прассс"

Сепнах се и се дръпнах назад, нещо изскочи пред нас. Заек. Уплашен, поне малко повече от мене, гледаше и не вярваше, че може да има някой в неговата гора. Огледа се, скочи в страни и избяга.

Тишината отново взе мястото си и аз се обърнах към него:

- Чувал ли си нещо за Рая?
- Да, писа ми преди два дена, каза той. - Добре е, рисува някаква сграда в Париж.

Зарадвах, се, че мечтите й започват да се сбъдват. В далечината се видяха светещите, приветливи прозорци на хижата, която ни викаше отдалеч с миризмата на вкусна вечеря и топъл чай. Започна да ми става леко хладно.

Той усети това и ме попита:
- Да вървим по-бързо, виждам, че ти е студено, а мога и да те прегърна - игриво ми предложи.

Аз само го погледнах нежно. Не му трябваше повече. Усетих как ръцете му ме обляха с неговата топлина. Притиснах се до него за да се стопля. Той ме притисна още повече.

-Погледни, каза ми - хижата ни чака.

Прозорците взеха да светват един по един, само моята стая седеше тъмна и неприветлива. Усетих как той докосна врата ми с устни и още веднъж и още и пак и пак. Ръцете му се отпуснаха леко и започнаха да милват моите ръце. Вече не ми беше студено, чувствах се добре. Той плъзна ръце към гърдите ми, като не спираше да ме целува по врата. Притисна ги леко и ме захапа нежно за ухото. Езикът му шареше нагоре надолу по ухото и ме караше да се възбуждам още повече. Завъртях се към него и погледнах дълбоките му кафяви очи, който сега искряха от нежност и желание за нещо интересно.

Той целуна долната ми устна, като не пускаше ръцете ми. Пръстите ни постоянно бяха вплетени сякаш да покажат, че само ние сме важни сега и никой не може да ни раздели. Онова зайче пак премина тичешком, беше уплашено от нещо, но сега не ми се мислеше за това.

Езиците ни се докоснаха. Целувката, която бях чакала толкова време, най-сетне ме покори със своята страст. Той докосна врата ми с ръце, а после ги предвижи към гърдите ми. Тя бяха в очакване и го изненадаха с твърдостта си. Бях много възбудена.

Зърната ми както винаги първи показаха това, като стърчаха и издуваха новата ми блузка на цветенца. Той хвана с ръце двете ми гърди и ги целуна. Мокри следи останаха сред цветенцата, като два великолепни острова в морето на самотата в което бях от дълго време, но това сега не ми направи впечатление. мислех си само за нас.

Той отново ме погледна и се приближи до мене хубавите си устни. Целуна ме по брадичката, като игриво докосна пъпа ми, който се беше оголил от лекият вятър, който излезе изведнъж. Ръката му се плъзна по-надолу и аз усетих пръстите му между краката си със същата страст както усещах някога Рая.

Стана ми тъжно за нея.

- Недей, казах му аз, не съм готова още.

Той се отдръпна леко изненадан и ме погледна. Беше възбуден, дори повече от мене. Стана му тъжно.

- Разбирам, каза ми той, -Рая още ти липсва.
- Да, казах аз и наведох глава, - така е.

Той ме помилва по главата и ми прошепна:

- Ще те чакам

Аз се притиснах в него и усетих топлото му сърце, как бие. Топлината му ме накара да се почувствам сигурна и обичана. Птиците от морето на самотата се завръщаха, а аз тръгвах отново по своя път.

Късно е, спи ми се

2006-07-30T17:30:00.000+03:00

Останах очарована, че толкова много хора харесаха разказите ми и ми писаха. Не съм спряла да пиша, просто ми трябва време за да подредя всички неща в живота си за да бъда щастлива.

Имам още няколко разказа, които са готови за публикуване, ще се радвам и ако някой може да ми помогне с популяризиране на този сайт по някакъв начин.

Пишете ми !
Ваша Моника

Моника и Рая - момичешка нежност (2.0)

2006-06-10T18:26:00.002+03:00

Високият, добре сложен, човек се надвеси над малкия китаец.

-На мене ли говориш, бе, жълтур?

Азиатеца, се вторачи в него и измъкна пистолет, които даде един единствен изстрел. Високият мъж тичаше по коридора, постлан с червен килим, а дясната му ръка висеше сякаш безжизнена. Голям тежък камион мина покрай сградата и прозорците на коридора потрепериха, точно както китаеца, когато отровата, която беше поел преди 2 часа започна на действа.

Моника намали звука на телевизора, макар че филма за китайския квартал и харесваше. Играта на Хари Линкинс не беше на висота за пореден път и тя беше леко разочарована от любимия си актьор.

Нещо звънеше. Телефона ѝ, който беше върху масичката, до един чудесен букет, който тя сама беше набрала, докато беше на разходка до долината на 'черната' река, леко вибрираше под акомпанимента на мелодията на "лудата жаба".

-Ало - гласът е беше леко несигурен, понеже номерът беше непознат
-Моника ли е - приятен глас, звучеше от другата страна на линията и сякаш усетил несигурността на Моника, продължи:
- Аз съм Рая, приятелката на Лили. Трябва да мина да те взема за партито с колата. Нали ще дойдеш?

- Да да, здравей - сети се Моника, и добави - Ела, ще те чакам към 18.
- Аз съм долу, пред блока - каза Рая - Мога ли да се кача сега?

Моника натисна бутона на домофона и приятен стържещ звън огласи стаята. Чуха се стъпки и тракане на врата на асансьор. Tя отвори вратата и се усмихна:

- Влизай, ей сега ще се приготвя.

Рая се усмихна и прекрачи прага. Беше хубаво момиче с не много дълга тъмно-руса коса, някъде над 20-те години. Тялото и беше стройно и поддържано - като на модел. Разнесе се мирис на горски плодове и свежи цветя.

- Много хубав парфюм имаш, каза любезно Моника без да прикрива, че и харесва.

- Мерси, усмихна се Рая и седна на канапето до телевизора, като се загледа филма за китайския квартал, който беше към края си.

- Идвам след минутка, каза Моника - Само да се облека и можем да тръгваме.

Рай кимна, загледана в Моника, която занасяше грациозното си тяло в другата стая. Момичето отвори гардероба и се замисли, коя от роклите да облече. Случаят беше специален, но не чак толкова за да се облече с най-предизвикателната си рокля. Може, би черната ... или червената, помисли си тя и грабна едната с отривисто движение, за да я облече.

Червената рокля падна от на земята изпусната от малките ръце на Моника. Тя усети нежно докосване по ръката, след това по врата. Обърна се. Рая стоеше зад нея и я гледаше със неприкрита страст.

Моника изрита роклята настрани и докосната ръката на ѝ. Божествена мекота - помисли си тя докато леко придърпваше момичето и докосна устните си в нейната брадичка. Рая затвори очите си и се остави на милувките на Моника. Устните и се отвориха жадни за целувка.

В другата стая, филма свършваше, а на прозореца се беше появило кафяво, рошаво врабче, което си въртеше главата в различни посоки, чакайки нещо да се случи.

Моника извади езика си и с него облиза долната устна на Рая, като леко я засмука. Другото момиче отвори очи и се вгледа в изящните черти на Моника. После погали главата и като вплете ръце в косите ѝ, които се спускаха като водопад от магия над изящните ѝ рамена.

Двата езика се допряха един до друг и през телата на двете девойки минаха отдавна забравени чувства. Рая спусна ръце и погали гърдите на Моника, те отново бяха щръкнали, сякаш усещаха какво предстои. Двете отново се сляха в страстна целувка. Нищо друго освен тях сега не съществуваше. Езиците им се сплитаха и постоянно се търсеха един друг, ако някой от тях имаше смелостта да избяга от тези омайни благини.

Рошавото врабче още се кокореше на прозореца и търсеше нещо за ядене.

Рая отдели устни и ги облиза. Беше много възбудена и ѝ личеше, махна блузката на Моника и захапа страстно зърното на лявата и гърда. Краката на Моника се разтрепереха и соковете на възбудата намокриха бикините ѝ, които тя все още носеше. Рая видя това и се свлече на колене. Хвана зелените бикини и започна съвсем леко да ги сваля,като докосваше с устни оголените части. Моника хвана главата на Рая и я насочваше, там където възбудата напираше да излезе. Разкрачи се леко. Гащичките вече бяха на земята, а Моника усещаше, оня хубав, грапав език, който допреди малко целуваше, на най-съкровените си места.

Рая погали бедрата на другото момиче, леко разтвори срамните и устни и започна да пие сока на блаженството, които се стичаше от нея като фонтан. Вдигна глава и видя, че Моника стискаше яростно гърдите си, а от устата ѝ излизаха стоновете на възбудата. Рая прекара ръце през косата си и намери клитора на Моника с език, хвана го леко и го засмука, после погали бедрата ѝ и отново вкара езика си там където всичко я караше да настръхва.

Моника беше обладана от чувства и стихии, през тялото и преминаваха смесица от чувства. Тя се дръпна леко от Рая и легна на леглото. Разкрачи се колкото можеше. Рая пъхна ловките си пръсти в канала на ѝ, като продължаваше разходката с език по чудесното тяло на момичето.

Моника беше се отпуснала назад и тялото и вибрираше заедно с движенията на Рая, напред, назад, по бързо и по бързо, гърдите и се клатеха и ѝ носеха още възбуда, Моника си спомни полянката и гарвана, през погледа ѝ минаха синьото небе, което вече беше розово, и слънцето и гарвана. Гърдите и се затресоха, устните пресъхнаха и силен вик излезе измежду тях. Ръката на Рая се обля с цялата възбуда на Моника. Тялото ѝ трепереше, а краката ѝ сладко бяха изтръпнали от цялото това удоволствие. Двете момичета се погледнаха.

Моника плъзна ръка надолу, там където езика на другото момиче, все още си играеше с вагината ѝ и прошепна:

- Обичам когато се представяш за непозната и правим такива неща.

Рая я целуна леко по устните и тя усети вкуса на собствената си възбуда и страст. После легна приятно изтощена на леглото в прегръдките на Рая.

Малко за мене

2006-06-10T17:15:00.000+03:00

Понякога седя и обичам да мисля за себе си и да си представям, какво би могло да ми се случи или да мечтая какво да ми се случи. Затова понякога разказите ми са в трето лице, затова понякога, може и да не участвам, а само да бъда духовно на мястото на събитието.

Обичам нежностите и в моите разкази, ще намират място по често жените, защото ние сме цветята на земята и по-малко другия пол, но това не е по вина на никого, а на мене единствена.

Проятно четене и много бих искала да чуя мнения за моите творби. В началото ще има малко тук, защото всичко ми е на хартия и ще ми отнеме време да го въведа, но мненията ви ще ми бъдат нужни.

Целувки, Моника

Моника и гарвана

2006-06-10T16:35:00.002+03:00

Mоника седеше облегната на дървото и гледаше в далечината високите върхове на дърветата, галени от сутрешните слънчеви лъчи и обикаляни от рояци птици, сякаш подплашени от незнаен звяр.

Тя се замисли за всичко което я вълнуваше напоследък, беше започнала да открива в себе си неща за който не беше подозирала или поне не беше очаквала да ѝ се случат точно на нея, но не винаги всичко ставаше така както го искаме и тя го знаеше повече от добре.

Черен гарван се стрелна от небето и кацна на полянката близо до нея. Огледа се, клъвна нещо сребристо и отлетя. Моника се откъсна от мислите и стана за да продължи пътя си, който се виеше през гората чак до долината на "черната" река. Сутрешната роса тъкмо беше вече попила в земята, но роклята ѝ беше все още влажна от тревата върху която беше седяла.

Тя се огледа, на полянката нямаше никой, освен оня гарван, които сякаш и се присмиваше отдалеч.

Свали мократа си дреха и я сложи на близкия камък, който беше започнал да се затопля от юнските лъчи на слънцето. Постели одеялото, което носеше в голямата раница поставена до дървото и легна на него. Сега тя виждаше само синьото небе, което я караше да се чувства уникална и свободна като черния гарван, който отново кръжеше над нея.

Малка капка, може би последната останала на дървото над нея се отдели и падна до гърдата ѝ.

Моника се стресна и посегна да я изтрие.

Пръстите е докоснаха лявата ѝ гърда. Зърното беше изскочило нагоре, сякаш показвайки възбудата й от великолепната природа. Те продължи да го докосва, и да масажира гърдата си. Ръката и мина под блузката и тя усети мекотата на кожата си. Зърната и се бяха втвърдили и изпъкнали. Моника стисна гърда си и след това я отпусна. Това ѝ харесваше.

Съблече блузата си плахо и отново се огледа. Нямаше никой, даже гарвана беше отлетял оставяйки поляната тиха и самотна, като Моника.

Те отново плъзна ръцете към гърдите си, сладостна тръпка премина през тялото и, когато докосна и двете зърна едновременно.

Вече не мислеше за това дали някой може да я види, а се отдаде на дългоочаквания момент да се впусне в игра със себе си.

Лявата и ръка се смъкна към корема. Пъпът ѝ се беше навлажнил леко от онези капки роса и беше в трепетно очакване ръката ѝ да се докосне до него.

Топли вълни започнаха да заливат тялото на Моника. Ръката и се плъзна надолу и стигна до розовите бикини, които бяха в контраст със зелените тонове на околната гора и синевата на небето.

Пръстите на дясната ѝ ръка продължаваха да поддържат възбудата в гърдите ѝ, като ги притискаше и галеше все по нежно в синхрон с движенията на другата ръка между краката ѝ.

Все повече възбудата преминаваше през тялото на Моника и тя започна да стене леко с нежния си глас като на пролетно цвете.

Ръката и се мушна под венерения хълм надолу в меката необятна бездна на сладките чувства и се намокри от изтеклите сокове.

Тя събу гащичките си и ги захвърли близо до одеялото. Черният гарван се беше появил и сякаш притеснен излетя стремително към висините.

Слънцето грееше жарко, усещайки, че има нужда от него.

Моника облиза навлажнения си пръст, и отново слезе надолу, разкрачи леко краката си, така че да може да усеща тялото си по-добре и започна да се гали със все по енергични движения. Вкара единият си пръст в канала и започна да го изкарва и вкарва отново с резки движения и сякаш с малко хъс. Тялото и започна да пламти. Гърдите ѝ се бяха надули, дясната ѝ ръка, вече беше при клитора, като го притискаше леко, така, че да увеличи възбудата която я обземаше все повече и повече.

Вкара и втори пръст и леко се надигна така, че да може да прониква по-добре в себе си.
Одеялото беше мокро от соковете, които излизаха от нея и ѝ донасяха такава наслада, каквато рядко ѝ се случваше да опита. Опита се да проникне малко по-надълбоко в себе си, и все по-бързо да пие от извора на удоволствието.

Цялата пламтеше и със всяко свое движение стоновете и се увеличаваха все повече и повече. Небето ставаше по синьо, гората все по зелена и по зелена, гърдите й се впуснаха в ритъма на нейните движения.

Зърната и бяха надути от възбуда и всяко потръпване на тялото ѝ донасяше все по-силни усещания. Те продължаваше да стиска и масажира клитора си с едната ръка, а другата засилваше движенията и проникваше все по-навътре и по-бързо и по-навътре и по-бързо и по-бързо ...

Тръпнещата девойка експлодира в бурен екстаз и стон.

Всичките сокове на възбудата се сляха в едно заедно със топлата вълна в тялото ѝ. Тя се почувства удовлетворена е слята с природата и себе си.

Отново поднесе ръката си и езикът и облиза двата пръста, които й бяха доставили такова удоволствие, с още мократа ръка, тя погали гърдите си, които бяха все още възбудени.

Моника легна и започна да се гали между краката, там от където започваше и свършваше всичко. Слънцето грееше силно и тя се почувства сладостно изморена. Потърси розовите бикини и ги сложи отново, облече и блузката под която немирните гърди, които все още чакаха ласки и докосването им до блузката караше Моника да си спомня за минутите преди малко.

Огледа се. Роклята ѝ беше вече изсъхнала. облече се, потърси с поглед черния гарван, който тъкмо отново отлиташе за да му каже сбогом. Тя се запъти към пътеката, която се виеше през гората, чак до долината на 'черната' река.

Любими снимки

2006-06-09T13:30:00.000+03:00

Ето част от моите любими еротични снимки. /Това не съм аз/

Питайте Моника

2006-06-06T15:13:00.000+03:00

Получих много въпроси от рода - коя си ти, покажи снимка ... Аз уважавам личния си живот и не бих искала да се показвам. Това на снимката не съм аз, но много приличам по излъчване и физика на това момиче, нядявам се това да задоволи любопитните ми читатели. Когато издам книгата си, обещавам да има голяма моя снимка в края й.

Можете да ми задавате въпроси и да очаквате искренни отговори от мене, аз не се страхувам от сексуалността и мога да ви помогна за някой проблем или заедно да намерим решение. Пишете като коментари въпросите си.

Ваша Моника